Рая Назарян отказа да се отдава почит в НС към жертвите на комунистическия режим
Денят на признателност е обвързван с наказаните и екзекутирани от Народния съд през 1945 година
В пленарната зала на Народно заседание беше подложен въпросът за идния Ден на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим, който се отбелязва на 1 февруари. Искането за отдаване на минута безмълвие провокира напрежение и приключи без публично решение, предава Народоосвободителна въстаническа армия.
По тематиката декларация изчете ген. Атанас Атанасов от парламентарната група на ПП-ДБ. В изявлението си той акцентира, че контузията от репресиите на комунистическия режим остава надълбоко в публичната памет и изисква ясно институционално отношение.
След декларацията националният представител Йордан Иванов от ПП-ДБ насочи предложение Народното събрание да уважи жертвите с минута безмълвие. Той призна, че настояването не е било декларирано авансово по открития ред и се извини за пропуща.
Председателят на Народното събрание Рая Назарян отхвърли да подложи предлагането на осъществяване. Тя се аргументира с разпоредбите и процедурите на Народното събрание и съобщи, че сходни начинания би трябвало да бъдат декларирани преди началото на пленарното съвещание. По думите ѝ претекстовете са основателни, само че редът следва да бъде спазван, заяви Народоосвободителна въстаническа армия.
Въпреки неналичието на публично оповестена минута безмълвие, част от народните представители се изправиха на крайници в символ на респект. На местата си останаха депутатите от партия „ Възраждане “, което в допълнение изостри политическите реакции в залата, предава информацията bTV.
Темата продължи и в последвалите изявления. Народни представители предложиха да се сътвори явен механизъм, посредством който 1 февруари да бъде уважаван годишно с формален акт на Народното събрание. Според тях неналичието на единна процедура води до повтарящи се спорове и подкопава символичното значение на датата.
Денят на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим е обвързван с наказаните и екзекутирани от Народния съд през 1945 година. Темата остава сензитивна и продължава да поражда остри диспути в българското общество и политическия живот.
В пленарната зала на Народно заседание беше подложен въпросът за идния Ден на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим, който се отбелязва на 1 февруари. Искането за отдаване на минута безмълвие провокира напрежение и приключи без публично решение, предава Народоосвободителна въстаническа армия.
По тематиката декларация изчете ген. Атанас Атанасов от парламентарната група на ПП-ДБ. В изявлението си той акцентира, че контузията от репресиите на комунистическия режим остава надълбоко в публичната памет и изисква ясно институционално отношение.
След декларацията националният представител Йордан Иванов от ПП-ДБ насочи предложение Народното събрание да уважи жертвите с минута безмълвие. Той призна, че настояването не е било декларирано авансово по открития ред и се извини за пропуща.
Председателят на Народното събрание Рая Назарян отхвърли да подложи предлагането на осъществяване. Тя се аргументира с разпоредбите и процедурите на Народното събрание и съобщи, че сходни начинания би трябвало да бъдат декларирани преди началото на пленарното съвещание. По думите ѝ претекстовете са основателни, само че редът следва да бъде спазван, заяви Народоосвободителна въстаническа армия.
Въпреки неналичието на публично оповестена минута безмълвие, част от народните представители се изправиха на крайници в символ на респект. На местата си останаха депутатите от партия „ Възраждане “, което в допълнение изостри политическите реакции в залата, предава информацията bTV.
Темата продължи и в последвалите изявления. Народни представители предложиха да се сътвори явен механизъм, посредством който 1 февруари да бъде уважаван годишно с формален акт на Народното събрание. Според тях неналичието на единна процедура води до повтарящи се спорове и подкопава символичното значение на датата.
Денят на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим е обвързван с наказаните и екзекутирани от Народния съд през 1945 година. Темата остава сензитивна и продължава да поражда остри диспути в българското общество и политическия живот.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ